Преди пет години, на 11 юли 2017 г., загубихме една

 
Преди пет години, на 11 юли 2017 година, загубихме една забележителна фигура в най-новата ни история. Тръгна си известният правист, интелектуалец и държавник доцент Кристиан Таков. Неслучайно доста хора го разказват с една единствена дума – будител. В бурните политически години на преход неговото име се трансформира в знак на будния студент, будния жител и будния народ.  

По този мотив предстоят две значими събития, отдадени на делото на Кристиан.

В понеделник, 11 юли 2022 година, на „ Моста на влюбените “ в София се открива изложбата „ Моралът е положителното “. До 24 юли може да бъде забелязана в столицата, а по-късно - и на други места в страната. Експозицията включва 60 авторски фотографии, които демонстрират изтъкнатия юрист в необикновена светлина - като създател в полето на изкуството. Всеки кадър е съпроводен от негови думи, отдадени на правото, справедливостта и културата.

По-късно през есента следва премиерата на едноименния биографичен документален филм «Моралът е доброто». Негов създател е Веселин Диманов, който повече от две години работи настойчиво за издирването на непубликувани архивни фрагменти и документи, както и на огромен брой авторски фотографии. Именно те въодушевяват организирането на независимата фотографска галерия.

Днес публикуваме спомен за доцент Таков на адв. Валентин Брайков. Текстът е част от сборника „ Световете на Кристиан “ (Издателство „ Сиби “, 2021 г.), включващ спомените на негови близки, другари и съидейници.

 

Ще се опитам да потвърждавам за някои ненаписани безредици, пориви и инцидентни искри, които са духовните корени на словото на Кристиан. Бях му заречен тези неща да не ги споделям, само че през днешния ден виждам, че мълчанието е грях и по тази причина апелирам Духа му за амнистия.     

В центъра на неговата вътрешна галактика беше битката със злото. Той знаеше, че страданието и злото не могат да бъдат изкоренени, само че мечтаеше България да се трансформира в земята на разтревоженото, уплашено и респектирано зло. Изпитваше непоносима болежка от визията за България като спа курорт на примитивното зло и като царство на кривите огледала. Бореше се най-малко за едно честно и почтено реми сред справедливостта и произвола.

За него нямаше значение каква съответна човешка маска носи злото и по тази причина се въздържаше от поименни офанзиви. Като германист предпочиташе дявола на Фауст, а не балканския звяр с боздуган от камък. Обичаше да цитира Ханс Келзен, че „ всяка тайфа разбойници си има правила. Но тези правила не са право, тъй като не въплъщават заслужено общуване “.

В тази връзка Кристиан припомняше ирландските бунтовници от „ Хенри VI “ на Шекспир, които се заклеват, като дойдат на власт, първо да избият всички адвокати. Или загатваше гората, която потегля против Макбет. „ Но преди да тръгне тази гора против Макбет - споделяше той - нали някой би трябвало да я посади? За това аз преподавам. “ Всъщност Кристиан остави на нас да се грижим за тази негова гора.

На него изискуем общественото внимание към разликата сред закон и право. Правото е целият храм, а обособената норма е единствено една тухла, с която можеш да градиш и храм, и заслон за разврат. Оттук и апелът му да пазим правото даже от закона.

Той беше уверен, че злото има потребност от маската на правото, тъй като посредством тази правна маска злото желае да пречупи съпротивата и да внуши самообладание, послушание и даже почитание към себе си като към нещо сякаш належащо и неизбежно. „ Битката за право, споделяше Кристиан, е борба за извора на човешката съвест, това е борба за светлината. “ Така преведе на български език есето на Рудолф декор Йеринг „ Битката за право “.

 

Кристиан не беше стерилна икона,

 

само че се вглеждаше в икони, тъй като беше заслужен за името си. Запомнил съм го като обаятелен виновник, поддръжник на умерените грехове, с които се опитваше да живее в динамично помирение. У него нямаше егоизма на обречения болен, който се пробва да налапа всичко от живота. Като същински нравствен благородник той се возеше на времето и го наблюдаваше с интерес.

Веднъж ми обърна внимание, че на всички икони св. Георги забива копието в устата на дракона, а не просто му реже главата. „ Знаеш ли за какво е по този начин, попита той. Защото рисковото на Сатаната не са зъбите и ноктите, а словото, излизащо от устата му. И по тази причина там би трябвало да се забие копието на истината. “

Кристиан страдаше, че българинът обича правата на демокрацията, само че не и нейните отговорности. Според него всеки научен шедьовър ставал мефистофелски прахуляк, в случай че е последван от поредна победа на олигарх в касационния или парламентарен съд.

Чудил съм се от кое място намира тази духовна сила за толкоз доста обществени изяви - лекции, речи, публикации, изявленията, журналистика. Не го ли изтощават до самоизгаряне? Отговорът му беше елементарен: „ Блаженството да изговоря истината по този начин, както я разбирам, пречиства душата ми от вътрешната страна като евангелска чаша. Това е премията ми. “

Кристиан водеше битка правото и правораздаването да не се трансфорат в долни гащи на некадърна власт и на самозабравила се мафия. На тази укрепление неговото духовно знаме остана високо изправено и ни държи там дружно, въпреки самият той телесно да не е сред нас.   

 

Дойде ред да ви издам една наша съкровена, несбъдната фантазия

 

Мечтаехме да създадем в 272 публика една небивала за България лекция по гражданско право. Каква тъкмо? Ами като прожектираме на екрана вълшебни фрагменти от опери на Моцарт, Доницети и Росини, с цел да кажем на младите сътрудници, че етажната благосъстоятелност се е появила и посредством самостоятелна ликвидация на обособени оперни ложи. И да им напомним, че самият Моцарт е роден в етажна благосъстоятелност - на третия етаж на " Гетрайдегасе " 9 в Залцбург.

После да видят по какъв начин лекар Дулкамара на Доницети продава любовния си балсам, с цел да помислят каква е тази продажба, с какъв брой и какви пороци, и по какъв начин биха я санкционирали през днешния ден. Или да съпоставят влюбения граф Алмавива от „ Севилският бръснар “ с сластния граф Алмавива от „ Сватбата на Фигаро “, както и ролята на нотариусите при завети и брачни контракти.

Също да им покажем картините „ Брачен контракт “ на Ян Стен и Уилям Хогарт от началото на XVIII в. и да съпоставим двете столетия. Накрая всички да отидем и да се напием в известния австрийски град, наименуван Иск - Клагенфурт - Исков град, тъй като австрийци съветваха днешния български Граждански процесуален кодекс.

Мисля, че подобаваща епитафия за Кристиан Таков би била:

ПОЗНАХМЕ ТЕ, КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХМЕ!

Но не загубихме думите му. Думите на Кристиан ни върнаха нещо, което считахме за окончателно ограбено от патологични крадци, от професионални предатели и от жалки сутеньори на Майка България. Неговите книги ни върнаха смисъла на страданието след 1990 година Те потвърждават евангелската истина за самостойно съществуване на словото.

Неговото слово хвърля искри към изсъхналите ни души - като опашката на отдалечаваща се комета. Книгите му се напипват със затворени очи на библиотечния рафт, тъй като там те просто греят. А за нас, живелите паралелно с него, остава интимното благополучие - да слезеш в избата на душата си и да си налееш чашка сладостен спомен.